Category Archives: Волтер

Волтер

Волтер (1694-1778)

Волтер

Волтер - снимка Уикипедия

Волтер е псевдоним на френския писател и философ, един от символите на епохата на Просвещението – Франсоа-Мари Аруе. Той е роден на 21 ноември (някои източници посочват датата 20 февруари) 1694 година в Париж, в енорията Сент Андре де Арк. Поради малката надежда за оцеляването му, кръщението му било отложено. Той е най-малкото от петте деца (от които оцеляват само три) на Франсоа Аруе и Мари-Маргьорит д’Омар.

Семейството na Волтер произлиза от северната част на Поату и е пример за възхода на буржоазията през XVII век. През 1625 година дядото на Франсоа-Мари Аруе се премества в Париж и развива успешен бизнес с бельо и копринени платове. Осигурява си достатъчно средства, за да закупи поста на нотариус и благородническа титла за своя син. Младият нотариус е пестелив и работлив – качества, които му помагат да увеличи още повече семейното благосъстояние. Той се жени за дъщерята на един съдебен чиновник в Парижкия парламент – Мари-Маргьорит д’Омар. През 1696 година препродава поста си и става кралски съветник в Съдебната палата.

Волтер губи майка си, когато е на седемгодишен. По-големият му брат Арманд е адвокат в Парламента, католик-пуритан и янсенист. Той никога не се е женил и умира на 18 февруари 1745 година. Сестра му Мари Аруе е единственият член на семейството, към който Волтер е привързан. Тя се омъжва за чиновник и има две дъщери, едната от които (Мари Луиз Миньо) по-късно заема важно място в живота на Волтер.

Когато навършва 10 години Франсоа-Мари Аруе постъпва в йезуитския колеж “Луи льо Гран” – най-престижното и най-скъпо училище във френската столица. Обучението на йезуитите е на латински и гръцки и включва в програмата си реторика, стихосложение, театър и целта е да възпитава бъдещите представители на светското общество. Блестящ ученик, Франсоа-Мари Аруе бързо става известен с лекотата, с която съставя стихове. Той се научава да се харесва и да говори като равен с по-възрастните – става истински представител на елитното общество. В колежа създава много приятелства и ценни взаимоотношения, които ще използва в бъдеще – с братята Аргенсон, бъдещите министри на Луи XIV и бъдещият херцог дьо Ришельо. На по-късен етап от живота си овладява перфектно италиански, испански и английски език.

Баща му, нотариус в Министерството на финансите, искал синът му да наследи неговата професия, но въпреки неговата воля 17-годишен Волтер напуска училище с намерението да стане писател. Докато работи като помощник-нотариус, той пише стихове. Когато баща му разбира, го изпраща да учи право в Кан. Но нищо не е в състояние да спре неговия творчески дух. Тогава баща му му осигурява работа като секретар на френския посланик в Холандия, където Волтер се влюбва в една френска протестантска бежанка на име Екатерина Олимпе Дунойер, известна още като Пимпет. Майката на момичето била френска изгнаничка в Холандия и враг на френската монархия. Опасявайки се от евентуален скандал, посланикът настоява Волтер да се върне във Франция. Баща му отново се намесва и осуетява всички негови намерения в личен план, принуждавайки го да се върне в Париж. По-късно той заявява, че е “излекуван” от любовта в полза на приятелството. Въпреки това има краткотрайни връзки с някои актриси (Сюзан Ливри, Адриен Лекуврьор) и по-сериозна с Габриел Емили ле Тоннелие, Маркиза дю Шатле Ломон.

В началото на жизнения си път Волтер е свързан с Париж. На него никога не са му липсвали проблеми с властите заради критика на правителството и религиозна нетърпимост. Използвайки сатирата си, за да се подиграе на един местен регент и на неговата дъщеря, той бил от свобода. След като бил осъден, на 16 май 1717 година 23-годишният младеж бил изпратен в Бастилията, за да излежи единадесет месечното си наказание. През този период той завършва трагедията си “Едип” и за първи път използва псевдонима Волтер.

През 1725 година Волтер отново попада в затвора, тъй като влиза в конфликт с един аристократ, наречен дьо Роган, който дори наредил на слугите си да набият с тояги Волтер. След излизането си от Бастилията Волтер е изгонен от Франция. Заминава за Англия и там живее като емигрант от 1726 до 1729 година. През този период се запознава с произведенията на английските философи Бейкън, Болинброк, Джон Лок и с математическото учение на Нютон. След завръщането си описва своите впечатления в “Писма от Англия”. Установява се в замъка на приятелката си Маркиза дьо Шатле в Сире, където живее до нейната смърт. Междувременно прекарва различни периоди в Холандия, Брюксел, Лотарингия, Париж и Берлин.

Волтер е почитател на луксозния живот, добрата храна и на смисления разговор, който смятал за една от най-висшите форми на обществения живот (наред с театъра). За него материалното състояние гарантира свобода и независимост. В резултат от спекулативни операции, от които натрупва значително състояние. Купува няколко имения и става богат аристократ.

През целия си живот Волтер се бори с думи и дела срещу религиозния фанатизъм и срещу господството и потисничеството на религиозните суеверия и предразсъдъци, проповядвайки идеята за религиозна толерантност. Той признава съществуването на неотменните естествени права на всеки човек – свобода, собственост, сигурност. Като привърженик на неравенството той разделя хората на две категории – образовани и заможни и такива, които нямат нищо, поради което са принудени да работят за първите. Идеалът му за държавно управление винаги е бил умерената монархия.

През 1755 година придружен от своята племенница Мария Луиза Миньо, впоследствие Мадам Денис, той се премества близо до Женева. Младото момиче е не само негова икономка, секретарка и медицинска сестра, но и негова любовница. Последните думи на умиращият Волтер са “Мамо Денис”.

През около 1760 година се установява в селцето Френей, разположено на границата между Франция и Швейцария. На това място купува замък, който става място за срещи на интелектуалци от цяла Европа.

През 1774 година Волтер се връща в Париж. Посрещнат с почести той е избран за директор на Академията. Купува къща в Рю дьо Ришельо. Въпреки напредналата си възраст започва работа върху подготовката на учебен речник. Поради здравословните си проблеми и силни болки с неясен произход е принуден да взема големи дози опиум. Установява се, че страда от рак на простата. Чувството му за хумор и типичният за характера му сарказъм не го напускат, но силните болки често изкривяват лицето му в ужасяващи гримаси. Умира на 30 май 1778 година на 84-годишна възраст в Париж. Смъртта е била пазена в тайна в продължение на два дни. Няколко месеца преди смъртта си (на 4 април) е бил посветен в масонството.

Култът към Волтер достига своя апогей по времето на Великата френска революция и през 1792 година, когато е представена неговата трагедия “Смъртта на Цезар”. Неговата библиотека включва шест хиляди тома и днес е национала собственост на Русия. Била е закупена от Екатерина II през 1778 година, а през 1861 по заповед на Александър II е била прехвърлен в обществената библиотека.

От 80-те години на XVIII век до XX век духовенството на Руската православна църква усилено се бори с идеите на френския материалист, опитвайки се да конфискува книгите му. Успява да изгори част от антирелигиозните му произведения.

Заради многобройните критики по отношение на църквата и духовенството, на Волтер е отказано погребването му в християнски гробища. Приятелите му го погребват тайно в Шелиер, Шампан. При извършването на аутопсията, сърцето и мозъкът са били балсамирани поотделно. На 11 юли 1791 година Народното събрание го обявява за предвестник на Френската революция и тленните му останки са върнати в Париж. Същата година е погребан в парижкия Пантеон. След Мирабо той е вторият човек, погребан на това място. При пренасянето им в Пантеона, на шествието присъстват повече от един милион души.

През 1814 година се разпространява слух, че останките на Волтер са били откраднати от религиозни фанатици, а през 1921 година, че са били изхвърлени на боклука, но и двата случая се оказват лъжа. Ковчегът бил отворен през 1897 година, за да се потвърди, че са налице.

Символ на Просвещението, Волтер ще остане свързан с борбата си срещу религиозния фанатизъм и със своя принос за напредъка на толерантността. Неговите литературни, философски, исторически и театрални произведения го превръщат в един от най-големите писатели на XVIII век. Наред с тях са били идентифицирани 23 хиляди писма, които разкриват малко известни аспекти от неговия живот. Днес най-популярното му произведение е “Кандид”.

Волтер оставя богато и разнообразно литературно наследство. Считан е за един от най-плодовитите писатели на своето време, забележителен със своя елегантен, точен и често ироничен стил.

Цитати от Волтер

Posted in Волтер | Tagged | Leave a comment